Не ме е страх да умра, страх ме е да живея... - 15 Ноември 2012 - Блог - Ясновидство
ХЕЛЕНА ЯСНОВИДСТВО *БЕЗПЛАТНО*ГАДАНИЯ И КОНСУЛТАЦИИ *БЕЗП...
Сайт меню
Нашата анкета
Оценете моя сайт
Общо отговори: 117
Статистики

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Вход във форума
Главна » 2012 » Ноември » 15 » Не ме е страх да умра, страх ме е да живея...
15:56
Не ме е страх да умра, страх ме е да живея...

Не ме е страх да умра, страх ме е да живея...

Сигурно сте чували тези думи, а може и да не сте, защото човек трудно споделя страховете си, ...Сигурно сте чували тези думи, а може и да не сте, защото човек трудно споделя страховете си, понякога за да не изплаши близките си, а понякога не смее да признае дори пред себе си..или просто не осъзнава, но усеща тежест от всичко, което е свързано с живота и е привлечен от всичко, което е свързано със смъртта. Ерос и Танатос, така е нарекъл тези страхове Фройд.
Ероса ни води към живот, свързан е със сексуалната енергия, общуването, създаването... Танатоса е влечение към смъртта, свързан е с разрушителна енергия...отказ от секс, общуване, създаване..Човек който има подобно влечение, започва да се изолира, има социална фобия, не обича светлината, деня, не иска да говори, да получава удоволствия, предимно спи през деня и е буден през нощта, често хора с подобно влечение взимат наркотици или алкохол,  проявяват автоагресия, като отказ от храна, от сън, от секс...Чувстват се добре в изолация..в самота. 
Колкото и да се опитвате да съветвате, да нареждате, да заповядвате на хора в това състояние да общуват, да излизат, да имат социален живот, толкова повече ги водите към изолация, към затваряне в себе си и към усещане за насилие върху тях...Насилие да живееш, когато не теб ти се умира. За тях смъртта изглежда като спасение..Колко много болка трябва да носиш в себе си, за да искаш да избягаш...????
Понякога влечението към смъртта е вродено, но аз говоря за страх от живота, който има реална причина, свързана с трагични преживявания, радели, разочарования, несправедливости, загуба на смисъл от съществуване...Живота носи само болка...липсват удоволствия...Тези хора са "хейтъри", мразят всичко и всички...мразят да са живи. В тях стои силен гняв заради това, че са се родили и трябва да живеят, този гняв може да се пренесе и върху хората, затова те предпочитат изолацията и саморазрушението, за да не наранят някой друг..
Първата стъпка към излизане от това състояние е осъзнаването на страхът от живота. В последствие има продължителен период в който трябва да се извадят причините довели до влечение към смъртта..Следва изучаване на смъртта и какво се случва след нея, защото ако не познаваме смъртта, няма как да познаваме живота, а те са част от едно цяло, не е възможно съществуването на едното, без другото, взаимосвързани са. 
Мисълта, че смъртта е спасение, често  води към нея, но ако знаете, че тя е само промяна в състоянието, но не амнезия, че липсата на тяло, не е липса на психична дейност, че след нея продължаваш да виждаш и да чуваш...???
Чувала съм клиенти, които казват , че не искат да умрат, искат просто да изчезнат...завинаги...Такава опция няма...За това ако имаме проблеми тук, по добре да си ги разрешим на място, защото където и да отидем, това което носи нашата психика си е в нас. 
Да се вкамениш от болка и после постепенно да започнеш като с длето да я разбиваш е много, много трудно...защото всяко откъснато парченце ще те разрушава, ще те кара да чувстваш, това което си си забранил, да видиш това, което не искаш...
Но друг изход за връщане обратно няма...Има хора, които цял живот са вкаменени, забраняват си да чувстват и да виждат реалността, и се роботизират, изпълняват задълженията си без да влагат мисъл...защото замислят ли се, просто ще полудеят...живот по инерция..просто за да мине и да се свърши...
Според мен е необходима голяма смелост да се изправиш и да видиш нещата такива каквито са, и още по-голяма да ги приемеш и да пожелаеш да го изживееш този живот, без да те е страх от него..такъв какъвто е...дори ужасен. 
Всеки от нас участва в различен филм, някой са избрали да са в  драма, ужаси, психо трилър, и няма как.. филма вече е заснет и ние сме в ролите на тези герои...сега просто виждаме и усещаме какво сме преживяли докато се е заснемал този филм..в много случаи той продължава и след смъртта, за това тя не е спасение. Каквото има да ни се случи, вече се е случило..това е..избираме единствено, дали да го допуснем да съзнанието си..или да го минем със затворени очи...и този избор винаги е само наш...
Помислете..
Прикачвания: Изображение 1
Преглеждания: 269 | Добавено от: heli | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Име *:
Email *:
Код *:
Количка за пазаруване
Количката Ви е празна
Търси
Календар
Архив на записите
Приятели на сайта
  • Създайте безплатен уеб сайт
  • Copyright MyCorp © 2016 Сайтът е създаден в системата .