Ясновидство - ОТ ПЕТКОВ ДЕН ЗАПОЧВА СЕЗОНЪТ НА ГОДЕЖИТЕ И СВАТБИТЕ
ХЕЛЕНА ЯСНОВИДСТВО *БЕЗПЛАТНО*ГАДАНИЯ И КОНСУЛТАЦИИ *БЕЗП...
Сайт меню
Нашата анкета
Оценете моя сайт
Общо отговори: 73
Статистики

Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Вход във форума

ОТ ПЕТКОВ ДЕН ЗАПОЧВА СЕЗОНЪТ НА ГОДЕЖИТЕ И СВАТБИТЕ

image

ПРАЗНИКЪТ БЕЛЕЖИ НАЧАЛОТО НА ЗИМАТА…

Петковден бележи края

на стопанските работи- есе­нната сеитба, прибирането на реколтата. На този ден стопаните започват да се разплащат с наетите за лет­ния сезон работници - ратаи, овчари и надничари. Оби­кновено на Петковден ста­ва и заплождането на до­машните животни,известно сред народа като "мърлене" или "овча сватба". Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат ни­каква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават по­между си из махалата.

С Петковден започват семейно-родовите чествания,

които в различните българ­ски райони се наричат"све­тец", "светого", "служба", "оброк", "слава", "запис", "черкуване" или "наместник". Ето защо нашият народ каз­ва, че "света Петка повеж­да празниците". За служба­та се коли задължително курбан - обикновено мъжко животно с бял цвят, което се опява от свещеник. Стопанките приготвят специални големи обредни хлябове, наричани най-често "боговица", "светец" и "света Петка". Около празничната трапеза се събира целият род. Тези чествания са посве­тени на митичния семеен покровител, който българите ос­мислят като смок и назовават "стопан", "сайбия" или "змия домошарка", а съ­що и на родовия светец, който пази домочадието от бо­лести и злини.

На други места, около Петковден, са съсредоточени и най-ма­совите

есенни женски жертвоприношения,

познати като "Кокоша чер­ква", "Господева черква", "Черкуване на Господа" и др. Те се изпълняват в по­неделник и по-често в събо­та непосредствено преди Петковден или след празни­ка, до Архангеловден. В тях вземат участие само жени­те. В уречения ден всяка до­макиня улавя една черна кокошка и я отнася на опре­деленото място извън село­то, което се смята за свеще­но. Такива места са високи поляни или могили, стари дъбови дървета, оброчни каменни кръстове, манастирчета и параклиси, леко­вити извори и аязми. Въз­растна жена или малко момче колят черните ко­кошки, така че кръвта да из­тече на едно и също място. Главите на птиците се на­реждат една до друга, обърнати по посока на слън­чевия изгрев. С малко кръв от закланите кокошки стари­цата замесва тесто и изпи­ча специална обредна пога­ча, която се носи в църква­та. След като питата се ос­вети от свещеник, тя се раз­пределя между всички при­състващи жени. Кокошките се варят в общ казан с ориз или със зеле. Курбанът се изяжда от жените на трапе­за, постлана направо върху земята. Жертвоприноше­нието на черни кокошки е обреден акт,"посредством който жените изразяват своята почит към силите на природата, към душите на мъртвите прадеди и към светците, от които зависи земната благодат.

Количка за пазаруване
Количката Ви е празна
Търси
Календар
Приятели на сайта
  • Създайте безплатен уеб сайт
  • Copyright MyCorp © 2014 Сайтът е създаден в системата oVo.